Край на плащанията над 5000 лева в брой, връщат 20% ДДС за ресторантите
Министерството на финансите разгласява за публично обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
Това следва признато протоколно решение на Министерски съвет за сформиране на плана на Закон за държавния бюджет за 2023 година с недостиг от 3 % и обявените от министъра на финансите Росица Велкова приходни ограничения за реализиране на целевия размер на бюджетното салдо.
Вижте целия лист на препоръчаните промени:
Предлагат се ограничения в региона на фискалния надзор на артикули с висок фискален риск, които имат за цел по-ефективна предварителна защита и противопоставяне против данъчните измами и укриването и невнасянето на налози. Въвежда се наложително авансово обявление на данни за транспортите на артикули на територията на Република България на артикули с висок фискален риск, осъществявани с транспортни средства над 3,5 тона.
Предлагат се и промени и допълнения на Закона за ограничение на заплащанията в брой – като мярка за ограничение каузи на сивата стопанска система нормативно регламентираният предел за ограничение на заплащанията в брой в страната се понижава от 10 000 лева на 5 000 лева Предложението е заплащанията на територията на страната да се правят единствено посредством превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 5000 лева и на стойност под 5000 лева, представляваща част от парична престация по контракт, чиято стойност е равна на или надвишава 5000 лева Мярката ще подтиква настоящото отразяване на паричните потоци посредством първоначални счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по покупко-продажби сред лицата, участници в стопанския оборот. Предлага се и изплащането на трудовите хонорари в размери над прага от 5 000 лева да се включи в режима на Закона, защото понастоящем изплащането на трудови хонорари е изключено от обсега му.
Предлагат се и ограничения по отношение на изискванията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по контракти – въвеждане на режим за известяван на приходните организации за идни заплащания от бюджета към данъчно задължени лица. Плащанията ще са по подписани контракти на стойност над 10 000 лева, както и за предявени на задължените лица изпълнителни листове за над 1000 лева Този режим е законово развиване на постановките на Решение № 592 / 21.08.2018 година на Министерския съвет за изискванията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по контракти, като се уголемява и кръгът на задължените лица по това решение. Чрез него ще се вкара още един метод за информиране на обществените реализатори за съществуване на финансови средства в данъчно задължени лица. Предлагат се и други промени в разпореждания на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, обусловени от открити в практиката недостатъци и непълноти.
В преходните и заключителни разпореждания на законопроекта се оферират промени и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с които от 1 юли 2023 година да се вкара заплащането на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година Мярката е краткотрайна, еднократна и е направена за гарантиране на публичния интерес посредством опазване на макроикономическата и фискална непоклатимост на страната и за преодоляване на инфлацията, подбудена от външни и вътрешни политически и стопански фактори. Тя ще бъде годна за всички лица, които подлежат на облагане с корпоративен налог, както и тези, които се таксуват с различен на корпоративния налог и едноличните търговци и приравнените на тях за данъчни цели лица, които реализират стопанска активност за генерираните от тях свръхпечалби. От обсега ѝ се изключват лицата, които внасят краткотрайна солидарна вноска, която е със сходни характерности като предлаганата солидарна вноска.
За интервала 2020-2022 година страната е предоставила 11,2 милиарда лв. под формата на помощи, обезщетения и понижени данъчни ставки - от тях помощи и обезщетения на бизнеса, свързани с пандемията COVID-19, енергийната рецесия и военните дейности в Украйна общо в размер на 10,3 милиарда лева, и 908,7 млн. лева загуба за бюджета в резултат на понижени Данък добавена стойност ставки, освобождавания от облагане с данък. Декларираните данъчни облаги от сдруженията и облагаеми приходи от стопанска активност като едноличен търговец доста нарастват за 2021 и 2022 години, като облагите и приходите за 2022 година бележат растеж от към 100% спрямо облагите за 2018 година и 2019 година По данни на Националния статистически институт, разпределените облаги под формата на дивиденти са 21,5 милиарда лева за 2020 година и 22,4 милиарда лева за 2021 година Също по този начин по данни на Национален статистически институт се следи забележителен растеж на наличностите по депозити в банките. Финансовата поддръжка от страна на страната по отношение на зародилите здравна и енергийна рецесия и военните дейности в Украйна е била навременна и задоволителна, като е запазила освен съществуващия бизнес, само че е осигурила условия за неговото развиване и за генериране на облаги.
Предложенията за промени и допълнения на Закона за налог върху приходите на физическите лица целят да се внесе спомагателна изясненост във връзка с данъчното отнасяне на приходите от продажба на виртуални валути, да се вкара приспадане на нормативно избрани разноски при продажба на финансови активи, както и да се разшири обсегът на приходите, за които се дава информация от работодателите и предприятията платци на приходи. Във връзка с определянето на облагаемия приход от продажба или подмяна на акции, дялове, обезщетителни принадлежности, капиталови бонове и други финансови активи, в това число и виртуални валути, както и от търговия с задгранична валута се предлага да се приспадат 10 на 100 нормативно избрани разноски.
Законопроектът на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс включва промени и допълнения на Закона за налог върху добавената стойност, с които до 30 юни 2023 година се понижава срокът за използване на краткотрайната понижена ставка на налога за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги, за общата туристическа услуга в случаите по член 136 и за услугата за потребление на спортни уреди. С непрекъсната понижена ставка на налога не престават да се таксуват доставките на услуги по настаняване, доставките на книги и периодически печатни творби на физически носители или осъществявана по електронен път и доставките на храни, пелени и хигиенични продукти, подобаващи за бебета или за дребни деца.
С промените и допълненията на Закона за акцизите и данъчните хранилища се предлага течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, да се включат в обсега на акцизните артикули и за тях да се ползват разпоредбите за тютюневите произведения. Предложенията включват и анулация на въведените краткосрочни антиинфлационни ограничения за възобновяване на платения данък за електрическа сила, нулевата акцизна ставка върху моторните горива за LPG и за природния газ и нулевата акцизна ставка за създадената електрическа сила от възобновими източници. Основната цел на ограниченията е да се резервира конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките браншове, при които разноските за сила съставляват висок дял от индустриалните разноски, както и да се овладеят непрекъснато повишаващите се цени на електрическата енергия и на горивата.
Това следва признато протоколно решение на Министерски съвет за сформиране на плана на Закон за държавния бюджет за 2023 година с недостиг от 3 % и обявените от министъра на финансите Росица Велкова приходни ограничения за реализиране на целевия размер на бюджетното салдо.
Вижте целия лист на препоръчаните промени:
Предлагат се ограничения в региона на фискалния надзор на артикули с висок фискален риск, които имат за цел по-ефективна предварителна защита и противопоставяне против данъчните измами и укриването и невнасянето на налози. Въвежда се наложително авансово обявление на данни за транспортите на артикули на територията на Република България на артикули с висок фискален риск, осъществявани с транспортни средства над 3,5 тона.
Предлагат се и промени и допълнения на Закона за ограничение на заплащанията в брой – като мярка за ограничение каузи на сивата стопанска система нормативно регламентираният предел за ограничение на заплащанията в брой в страната се понижава от 10 000 лева на 5 000 лева Предложението е заплащанията на територията на страната да се правят единствено посредством превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 5000 лева и на стойност под 5000 лева, представляваща част от парична престация по контракт, чиято стойност е равна на или надвишава 5000 лева Мярката ще подтиква настоящото отразяване на паричните потоци посредством първоначални счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по покупко-продажби сред лицата, участници в стопанския оборот. Предлага се и изплащането на трудовите хонорари в размери над прага от 5 000 лева да се включи в режима на Закона, защото понастоящем изплащането на трудови хонорари е изключено от обсега му.
Предлагат се и ограничения по отношение на изискванията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по контракти – въвеждане на режим за известяван на приходните организации за идни заплащания от бюджета към данъчно задължени лица. Плащанията ще са по подписани контракти на стойност над 10 000 лева, както и за предявени на задължените лица изпълнителни листове за над 1000 лева Този режим е законово развиване на постановките на Решение № 592 / 21.08.2018 година на Министерския съвет за изискванията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по контракти, като се уголемява и кръгът на задължените лица по това решение. Чрез него ще се вкара още един метод за информиране на обществените реализатори за съществуване на финансови средства в данъчно задължени лица. Предлагат се и други промени в разпореждания на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, обусловени от открити в практиката недостатъци и непълноти.
В преходните и заключителни разпореждания на законопроекта се оферират промени и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с които от 1 юли 2023 година да се вкара заплащането на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година Мярката е краткотрайна, еднократна и е направена за гарантиране на публичния интерес посредством опазване на макроикономическата и фискална непоклатимост на страната и за преодоляване на инфлацията, подбудена от външни и вътрешни политически и стопански фактори. Тя ще бъде годна за всички лица, които подлежат на облагане с корпоративен налог, както и тези, които се таксуват с различен на корпоративния налог и едноличните търговци и приравнените на тях за данъчни цели лица, които реализират стопанска активност за генерираните от тях свръхпечалби. От обсега ѝ се изключват лицата, които внасят краткотрайна солидарна вноска, която е със сходни характерности като предлаганата солидарна вноска.
За интервала 2020-2022 година страната е предоставила 11,2 милиарда лв. под формата на помощи, обезщетения и понижени данъчни ставки - от тях помощи и обезщетения на бизнеса, свързани с пандемията COVID-19, енергийната рецесия и военните дейности в Украйна общо в размер на 10,3 милиарда лева, и 908,7 млн. лева загуба за бюджета в резултат на понижени Данък добавена стойност ставки, освобождавания от облагане с данък. Декларираните данъчни облаги от сдруженията и облагаеми приходи от стопанска активност като едноличен търговец доста нарастват за 2021 и 2022 години, като облагите и приходите за 2022 година бележат растеж от към 100% спрямо облагите за 2018 година и 2019 година По данни на Националния статистически институт, разпределените облаги под формата на дивиденти са 21,5 милиарда лева за 2020 година и 22,4 милиарда лева за 2021 година Също по този начин по данни на Национален статистически институт се следи забележителен растеж на наличностите по депозити в банките. Финансовата поддръжка от страна на страната по отношение на зародилите здравна и енергийна рецесия и военните дейности в Украйна е била навременна и задоволителна, като е запазила освен съществуващия бизнес, само че е осигурила условия за неговото развиване и за генериране на облаги.
Предложенията за промени и допълнения на Закона за налог върху приходите на физическите лица целят да се внесе спомагателна изясненост във връзка с данъчното отнасяне на приходите от продажба на виртуални валути, да се вкара приспадане на нормативно избрани разноски при продажба на финансови активи, както и да се разшири обсегът на приходите, за които се дава информация от работодателите и предприятията платци на приходи. Във връзка с определянето на облагаемия приход от продажба или подмяна на акции, дялове, обезщетителни принадлежности, капиталови бонове и други финансови активи, в това число и виртуални валути, както и от търговия с задгранична валута се предлага да се приспадат 10 на 100 нормативно избрани разноски.
Законопроектът на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс включва промени и допълнения на Закона за налог върху добавената стойност, с които до 30 юни 2023 година се понижава срокът за използване на краткотрайната понижена ставка на налога за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги, за общата туристическа услуга в случаите по член 136 и за услугата за потребление на спортни уреди. С непрекъсната понижена ставка на налога не престават да се таксуват доставките на услуги по настаняване, доставките на книги и периодически печатни творби на физически носители или осъществявана по електронен път и доставките на храни, пелени и хигиенични продукти, подобаващи за бебета или за дребни деца.
С промените и допълненията на Закона за акцизите и данъчните хранилища се предлага течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, да се включат в обсега на акцизните артикули и за тях да се ползват разпоредбите за тютюневите произведения. Предложенията включват и анулация на въведените краткосрочни антиинфлационни ограничения за възобновяване на платения данък за електрическа сила, нулевата акцизна ставка върху моторните горива за LPG и за природния газ и нулевата акцизна ставка за създадената електрическа сила от възобновими източници. Основната цел на ограниченията е да се резервира конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките браншове, при които разноските за сила съставляват висок дял от индустриалните разноски, както и да се овладеят непрекъснато повишаващите се цени на електрическата енергия и на горивата.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ